13 июн. 2006 г., 20:48

На моето най-свято

1.2K 0 5
Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,

недей тъгува, миличка, не страдай!
Недей да плачеш ти за някого или за нещо!
Години дълги да не гледаш съм те пазила
от страх, че ще те ужаси човешкото.

И права бях. Ала за мъничко те пуснах
и ето, че сега се връщаш наранена.
За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена.

Тежи ти, че откри у мене другата-
онази, дето не прощава грешките.
Онази, дето плю на булото и пръстена.
Онази, дето изхабява песните.

Онази, дето все си пази своето
и никога не чувства. За да може да живее.
Не се плаши, душице, пак съм същата!
Това е просто начинът със теб да оцелеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Онази,дето изхабява песните....
    незнам какво си преживяла,но за тези 18 години си успяла да Бъдеш.
    Продължавай да пишеш
  • Определено е стих. Посланието е силно, на места има много сполучливи попадения като изказ...например тези 2 стиха:
    "За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
    Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена."
    Има нужда от още малко "техническа" обработка.
    Ако го пипнеш малко оттук-оттам ще стане чудесно.
    И аз ще ти поставя 6, но като ти дойде вдъхновение го преработи.
  • Като идея ми харесва.
    Преработи го! Успех!
  • Нарекла съм го стих, защото така съм преценила.И няма да го третирам като нещо друго заради подобни коментари.Пък и не мислиш ли, че си малко краен в оценката си, все пак аз нямам нито опита, нито годините ти?
  • Няма да коментирам двойката!
    На мене стихото ми харесва много, затова с правото което имам ще го оценя с 6!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...