13 июн. 2006 г., 20:48

На моето най-свято

1.2K 0 5
Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,

недей тъгува, миличка, не страдай!
Недей да плачеш ти за някого или за нещо!
Години дълги да не гледаш съм те пазила
от страх, че ще те ужаси човешкото.

И права бях. Ала за мъничко те пуснах
и ето, че сега се връщаш наранена.
За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена.

Тежи ти, че откри у мене другата-
онази, дето не прощава грешките.
Онази, дето плю на булото и пръстена.
Онази, дето изхабява песните.

Онази, дето все си пази своето
и никога не чувства. За да може да живее.
Не се плаши, душице, пак съм същата!
Това е просто начинът със теб да оцелеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Онази,дето изхабява песните....
    незнам какво си преживяла,но за тези 18 години си успяла да Бъдеш.
    Продължавай да пишеш
  • Определено е стих. Посланието е силно, на места има много сполучливи попадения като изказ...например тези 2 стиха:
    "За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
    Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена."
    Има нужда от още малко "техническа" обработка.
    Ако го пипнеш малко оттук-оттам ще стане чудесно.
    И аз ще ти поставя 6, но като ти дойде вдъхновение го преработи.
  • Като идея ми харесва.
    Преработи го! Успех!
  • Нарекла съм го стих, защото така съм преценила.И няма да го третирам като нещо друго заради подобни коментари.Пък и не мислиш ли, че си малко краен в оценката си, все пак аз нямам нито опита, нито годините ти?
  • Няма да коментирам двойката!
    На мене стихото ми харесва много, затова с правото което имам ще го оценя с 6!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...