На момичето което обичах
Да! Понякога в живота се случва така.
Любовта идва и си отива като нечакан гост.
Сега ти и аз сме като два айсберга,
които се страхуват да обичат отново.
Сега, когато всичко свърши и любовта си отиде,
какво ни остава?
Защо си обещахме нещо, което знаем, че няма да стане?
Защо все още си в сърцето ми, кажи?
Тези въпроси мъчат моята душа.
Душа изтрадана, без повече тъга
остана вече. Лед е заради теб, мила.
Сбогом! Върви при него, а аз оставам сам и натъжен!
Сънувах те пак на онзи бряг.
Ти бе така красива и толкова истинскa.
Ала събудих се и теб те нямаше.
Тази мисъл трови моето съзнание.
Изгаряш всяка част от моето съществуване,
иска ми се да не бях те виждал,
да не бях се влюбвал в теб до лудост.
Колкото пъти те видя сама,
пак се влюбвам до лудост в теб.
Не мога да поискам от теб да ме обичаш.
Не мога да искам и няма как да те забравя.
Бъди щастлива с другия, на мен ми остава
само едничката надежда да те обичам.
Вълнението, което чувствам всеки път, когато те видя,
е толкова странно и толкова истинско. С тези слова те моля, прости ми!
Знам, че грешен пред теб съм аз.
Да говоря ли сега или да замълча!
Любовта идва и си отива като нечакан гост.
Сега ти и аз сме като два айсберга,
които се страхуват да обичат отново.
Сега, когато всичко свърши и любовта си отиде,
какво ни остава?
Защо си обещахме нещо, което знаем, че няма да стане?
Защо все още си в сърцето ми, кажи?
Тези въпроси мъчат моята душа.
Душа изтрадана, без повече тъга
остана вече. Лед е заради теб, мила.
Сбогом! Върви при него, а аз оставам сам и натъжен!
Сънувах те пак на онзи бряг.
Ти бе така красива и толкова истинскa.
Ала събудих се и теб те нямаше.
Тази мисъл трови моето съзнание.
Изгаряш всяка част от моето съществуване,
иска ми се да не бях те виждал,
да не бях се влюбвал в теб до лудост.
Колкото пъти те видя сама,
пак се влюбвам до лудост в теб.
Не мога да поискам от теб да ме обичаш.
Не мога да искам и няма как да те забравя.
Бъди щастлива с другия, на мен ми остава
само едничката надежда да те обичам.
Вълнението, което чувствам всеки път, когато те видя,
е толкова странно и толкова истинско. С тези слова те моля, прости ми!
Знам, че грешен пред теб съм аз.
Да говоря ли сега или да замълча!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
