На момичето което обичах

6 июн. 2007 г., 11:12

Поэзия

783 0 1

Да! Понякога в живота се случва така.
Любовта идва и си отива като нечакан гост.
Сега ти и аз сме като два айсберга,
които се страхуват да обичат отново.

Сега, когато всичко свърши и любовта си отиде,
какво ни остава?
Защо си обещахме нещо, което знаем, че няма да стане?
Защо все още си в сърцето ми, кажи?

Тези въпроси мъчат моята душа.
Душа изтрадана, без повече тъга
остана вече. Лед е заради теб, мила.
Сбогом! Върви при него, а аз оставам сам и натъжен!

Сънувах те пак на онзи бряг.
Ти бе така красива и толкова истинскa.
Ала събудих се и теб те нямаше.
Тази мисъл трови моето съзнание.
Изгаряш всяка част от моето съществуване,
иска ми се да не бях те виждал,
да не бях се влюбвал в теб до лудост.
Колкото пъти те видя сама,
пак се влюбвам до лудост в теб.
Не мога да поискам от теб да ме обичаш.
Не мога да искам и няма как да те забравя.
Бъди щастлива с другия, на мен ми остава
само едничката надежда да те обичам.
Вълнението, което чувствам всеки път, когато те видя,
е толкова странно и толкова истинско. С тези слова те моля, прости ми!
Знам, че грешен пред теб съм аз.
Да говоря ли сега или да замълча!

На момичето което обичах

Свързани произведения

Комментарии

Предложения