На моя любим (поет)
На моя любим (поет)
Чакаш ли ме, любими мой поете
и писателю на всички времена?
Ти, който мизерията четеше
в очите на босите деца?
Чакаш ли ме в някой друг живот,
да се преродя и да те срещна
и на всичката подлост и злост
да гледаме двама с насмешка?
Запази ми от твоите листи,
аз в себе си нося перо
и душите ни смели и чисти
стихът ни ще слее в едно.
Запази ми от своите мисли,
аз в себе си думите нося,
и нека заедно скитаме
нощем въздишки да просим.
Дари ми малко страдание
и малко прашни мечти,
да споделя товара ти, който
носиш в тези широки гърди.
Дари ми малко и нека
със смешния закон да се борим,
пък ако ще с наш’те стихове после
в Ада пак и пак да горим.
Почакай ме, любими, аз идвам!
Но на земята са мойте мечти,
преди да те видя, аз имам
тук долу да спасявам души.
Почакай ме, аз обещавам
в своя следващ живот на поет,
двама, глави си допряли,
да пишем и плачем с теб.
На Христо Смирненски
(17.09.1898 - 18.06.1923)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фери Всички права запазени
