На моята дъщеря!
Приказка, милувка,
детенце малко спи.
Даваш му целувка -
отваря весели очи.
Пита то за мама, тати,
казва стихче, пее от зори.
Хваща за ръчичка бати -
започват весели игри.
Вече ходи на градина -
чувства се голяма кака,
иска още догодина
да чете, да учи и да смята.
Недей да бързаш, мъничко детенце!
Животът цял е той пред теб!
Като на шега от крехкото листенце
ще порасне - да е сладък като мед!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Илиев Всички права запазени
