На моята майка...
На моята майка ...
.
Преблагословена ти, с ориста
три пъти да си майка,
как само ще те търся, предвеща...
А била си тъй права...
На снимката с усмивка сияеш –
игрива, детска, светла,
с жизнерадост слънчева и ведра –
още в нас, струяща днес...
Ти и доброта ни вдъхна, щедро,
с обич, сила, човечност...
И от твойто мило, благо лице
поглед нежносин аз взех...
Със сърце и с душа, топлина
скъта с грижа, с мъка за нас –
да те има... От теб, с мирис най-нежен,
всичко дълго е нужно, така...
Все години, пълни с труд отраден...
Дори в сетния си час,
пак тъчеш, но в унес – без стан...
И отплата ни отказа,
ти, мъдра, деликатна...
Скъпа моя майчице,
всеотдайна и свята, прощавай!
Дора 1999 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
