И днес застанах аз пред листа бял.

Затърсих Музата в мен крилата.

За да я помоля тъй без капка свян,

да постои при мен в тишината.

Разперила бях взор в синевата,

в очакване да се завърне тя.

И да донесе от цветовете на дъгата,

от вятъра със дъх на морска сол.

С лъчи от слънцето да ме докосне,

да ме обрули с летния си дъжд.

И до небето тя да ме въздигне,

за да намеря онзи порив див.

***

Там някъде в безкрая, в миг назрял,

вулкан изригващ мощен в тъмнината.

Ще се роди (стиха), чрез огън преживял,

възторжен ще поеме път към Светлината.