И днес застанах аз пред листа бял.
Затърсих Музата в мен крилата.
За да я помоля тъй без капка свян,
да постои при мен в тишината.
Разперила бях взор в синевата,
в очакване да се завърне тя.
И да донесе от цветовете на дъгата,
от вятъра със дъх на морска сол.
С лъчи от слънцето да ме докосне,
да ме обрули с летния си дъжд.
И до небето тя да ме въздигне,
за да намеря онзи порив див. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up