Думите... са тъй безсилни
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за благородните дела.
За знанията, за труда ви,
за думите дарени от сърце,
с топла обич съградили
основите за бъдно житие.
Научихте ни, че за полет
са нужни... вяра и крила,
попътен вятър, но насочен
единствено от мисълта,
че зрънцето в земята зрее,
щом влезе в него светлина,
и плод то ражда, щом успее
да срещне със любов света.
© Таня Мезева Всички права запазени