Дано някой ден този стих разкъсан
на хиляди парчета ти намериш
и чувствата, запечатани на белия лист усетиш!
Дано щом прочетеш тез' мисли,
тъй безлични, ми се усмихнеш
и дано силно ме прегърнеш!
И дори този стих да захвърлиш,
дори и сърцето ми с огън да изпелиш,
аз името ти ще изкрещя,
дори и в пакъла на ада да горя!
... Да горя...
... Да горя...