4.02.2015 г., 7:48 ч.

На него 

  Поезия » Любовна
747 0 0

 

 

И когато вече няма смисъл от лъжи,
а вините двама с тебе вместо вино сме изпили,
ти седни до мене тихо. И без думи ми кажи
колко много ме обичаш, само мен до края, мили.

 

Знам, безсмислено е всичко. Свят прозрачен, свят суров.
Всеки удар е под кръста. Всеки нож - забит до кост.
Ти седни до мен небрежно, дълго пазена любов,
и разлей се във сърцето като къс печален восък...

 

Аз ще млъкна. Като свян. Като нежност ще прииждам.
После бавно ще отлея натежалите сълзи.
Без очи да съм макар, вместо мене ти ще виждаш.
И крилете си да скъсам, сред звездите ти кръжи...

 

Любовта - това е всичко най-болезнено желано.
Без ушите й сме глухи, без сърца не сме добри.
Дай ми дъх в кристални чаши. И усмивка, силно рамо...
Всичко друго е измама, щом купува се с пари.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??