4.02.2015 г., 7:48

На него

977 0 0

 

 

И когато вече няма смисъл от лъжи,
а вините двама с тебе вместо вино сме изпили,
ти седни до мене тихо. И без думи ми кажи
колко много ме обичаш, само мен до края, мили.

 

Знам, безсмислено е всичко. Свят прозрачен, свят суров.
Всеки удар е под кръста. Всеки нож - забит до кост.
Ти седни до мен небрежно, дълго пазена любов,
и разлей се във сърцето като къс печален восък...

 

Аз ще млъкна. Като свян. Като нежност ще прииждам.
После бавно ще отлея натежалите сълзи.
Без очи да съм макар, вместо мене ти ще виждаш.
И крилете си да скъсам, сред звездите ти кръжи...

 

Любовта - това е всичко най-болезнено желано.
Без ушите й сме глухи, без сърца не сме добри.
Дай ми дъх в кристални чаши. И усмивка, силно рамо...
Всичко друго е измама, щом купува се с пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...