На непорочната нявга жена
В стъпките студени на нощта
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси
в ореол обвили ангелско лице,
свила ръцете си в гневни юмруци
стискаше луднало от болка сърце...
Била е принцеса в очите на някой
разквасил устните ù с чаша коняк
и нежно изпивал вкусът на плътта ù
от дивната вечер, до утрото чак...
Дали в пиянството сила намери
та скъса юздите на своята душа,
изграждаше всякакви чудни химери
преминала през още много легла...
Въздиша нощта и събира сълзите,
уморена заспала е вече страстта,
в която изгоряха до пепел мечтите
на непорочната нявга жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
