7.03.2012 г., 0:39

На Нея

1.2K 0 4

Ах, как силно те обичам,
че след теб безспирно тичам
и как милея за твоята целувка,
всеки път щом устните ти виждам.

 

Непрестанно търся твоята ръка,
моите пръсти с твоите да сплета -
в обятията си пак те искам
и никога да не те изпускам.

 

Но знаеш ли как мразя те тогава,
когато сам и единствен аз остана
да бродя из пустиня необуздана?

 

Виж... сърцето ми по тебе страда,
да ти каже сбогом единствено остана...
Но не! 'Щото обичам те до забрава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! А иначе заглавието не е свързано с концепцията на текста- по- скоро като обръщение съм го използвал.
  • На 17 години е логично да нямаш собствен опит и да следваш клишетата в една материя, в която всички се смятат специалисти. Но ти не се обясняваш в любов на нея, а пишеш стихотворение. Е, поезията в написаното липсва, останало е чувството, но ги няма още много задължителни елементи - метафори, художествен образ, метрика, рими. Да се водиш по ума на "доброжелатели" като Спирова е пагубно - тя още с изразяването трудно се справя, но ръси из сайта тотални одобрения на откровено слаби творби със завидна самоувереност. Нека "сбъдва спонтанността си" и не "поДтиска Аза си" - може наистина светът да й бъде повече благодарен. Но ти наблегни на правилата на стихописане, надникни из теорията на литературното творчество, чети хубава поезия. Потенциал, доколкото виждам, имаш нужно е да се развива. Желая ти успех!
  • Аз мисля, че каквото и да е мнението й - ти трябва да й го подариш. Такъв красив порив не бива да бъде завързан дори и от миг неувереност. Ако сбъдвахме по-често спонтанността си за красота, светът щеше да ни бъде повече благодарен. И тогава и ние може би щяхме по-често да се будим с усмивка. Така че, не слушай другите, слушай онзи твой АЗ, който подтискаш, за да си угоден на тези, които мислят единствено и само за себе си! Бъди себе си, пък ако ще да го харесва тази твоя "ТЯ".
  • Моля ви, кажете мнението си, защото искам това стихотворение да бъде връчено "на нея".

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...