На нея
408
0
0
Сутрин събужда ме хлад, небесата са сини,
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля,
тежко изгаря ни въздуха, пладне е.
Нагорещеното небе току върху ми да падне,
сякаш във нейната страст съм отново попаднал.
Вечер подухва ветрец жегата да прогони,
облаци бели небето кръжат, птиците да подгонят.
Слепват се на кълба от залеза златен оформени,
за нея навяват копнеж, аромат, цветове,
за тялото и гърдите й, прекрасните нейните форми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
