Не ми залагай
кръстопът.
Разпнат съм отдавна...
... и без това
през мен вървят
безмилостни кервани.
Не ме предавай
и на съд -
осъден съм отдавна...
Не е ли тази...
тази кръв,
от двама ни поравно?!
С тъга си тръгвам
пръв,
но ти със мен оставаш...
Не ми залагай
кръстопът,
във който
се забравяш?!
© Милко Кънчев Всички права запазени