Тази нощ ще разплитам мечти.
Омотани в кълбета от нежност.
Ще опъвам конците - лъчи,
от които ще стъкна надежда.
Ще зачаткат иглите в нощта,
ще се удрят във спомени стари.
И когато ме види деня,
ще съм вързал на нишките краят.
Позакърпих на Бога света.
Две три бримки изпуснах, забравих...
Имам шал. Имам нова душа.
- Ами новия?
- Вплетох накрая...
© Валдемар Всички права запазени