На някого за нещо
Ако си ида преди теб от тоя свят,
недей да ме погребваш.
Изгори ме!
Не искам свещи, гробища и плач.
Не искам литургии.
Посей ме във едно поле,
където да поникна като жито
и да нахраня гладен, както днес.
Или да се превърна в цвете,
нектара на което
пчелите в сладост да пресътворят.
А после влюбен мъж
да ме държи в ръцете си
и да закичи с мен косите
на любимата жена.
Или пък да порасна във дърво,
в чиито клони
пойни птици да вият гнезда.
А рехавата сянка на листата
да те гали - вместо моята ръка...
Ако си ида преди теб, любими -
изгори ме!
Само така ще знам,
че даже и от оня свят,
на някого за нещичко
ще съм необходима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Радовенска Всички права запазени
