31.05.2013 г., 7:49

На онзи градинар

561 1 1

ласките ти
са като цветове на мимоза
вечерта ме обичаш повече
и невъзможно е
но ми пращаш думички
най-невинни
като аромат на цветя
да задържиш мислите ми
пренареждаш камъните ми
спомените прочистваш
тъй че всеки ден
аз да търся пътечката
и ми пращаш желанията си
и колебанията ми преподреждаш
та да стигна до теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... нещо такова е!
    Радвам се, че прочетох!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...