8.08.2008 г., 12:19 ч.

На Пами 

  Поезия
800 0 8

На Пами


Мило, малко дете!
Как тъгата ти да разсея?
Как да те пазя от нея?
Няма защо да си тъжна -
животът е хубав, не лъжа.

Аз съм до теб нощ и ден,
но ти не споделяш със мен.
Не зная защо ти се плаче.
Май се досещам, обаче.

Тъгуваш за детството свое.
Страхуваш се от "утре-то" твое.
Ни риба, ни рак си сега -
много объркващо е така.

Хем си голяма и искаш сама
да излизаш до среднощна тъма,
хем пък си малка и глезено питаш:
"Кого повече, мамо, обичаш?"

Ти си моето малко момиче
и двете с кака ти ви обичам.
Не мери със кантар обичта -
и двете сте мойта душа.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??