На Пами
На Пами
Мило, малко дете!
Как тъгата ти да разсея?
Как да те пазя от нея?
Няма защо да си тъжна -
животът е хубав, не лъжа.
Аз съм до теб нощ и ден,
но ти не споделяш със мен.
Не зная защо ти се плаче.
Май се досещам, обаче.
Тъгуваш за детството свое.
Страхуваш се от "утре-то" твое.
Ни риба, ни рак си сега -
много объркващо е така.
Хем си голяма и искаш сама
да излизаш до среднощна тъма,
хем пък си малка и глезено питаш:
"Кого повече, мамо, обичаш?"
Ти си моето малко момиче
и двете с кака ти ви обичам.
Не мери със кантар обичта -
и двете сте мойта душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илиана Петрова Todos los derechos reservados
