Изгасна залезът...
Мълчи...
И няма ги на слънцето лъчите,
изгряващи от твоите очи.
Остана сивото на дните.
Остана мракът да стои,
тъй здраво хванал ме отново.
Със него пак сме двама, може би...
Ужасно...
Как липсват ми ръцете ти
и твойто слово...
Сърцето ти...
Лицето ти...
Нозете ти...
Защо те няма тук...?
Защо се разделихме?
Прости ми...!
Сбогом!
© Станислав Камберов Всички права запазени