20.05.2023 г., 9:01

На Петя Дубарова

475 0 8

самата Петя 

е поезия - и то -

свишеподета

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... Имаха нужда от бунтари, които се оказаха неподготвени.
  • Бургас, а и България имат нужда от герои, и си ги създадоха. Това обаче не са истински, а измислени герои. Който е чел стиховете на Петя Дубарова, знае, че няма нищо героично в тях. Може би желание да си свободен, но не и герой. Къщата-музей, паметника в Морската и прочие и прочие са само отчитане на дейност и болни родителски амбиции. Няма нищо героично в това да се нагълташ със сънотворни хапчета и да умреш в съня си. Това е бягство и трагедия, не сила. Но никой няма нужда от истината, на хората им трябват нови идоли и светци за разпъване. И никой не чете поезията. “Бяла и добра. Понякога…” Мъчно ми е за Петя, както и за стария Бургас. Те умряха горе-долу по едно и също време.
  • Няма.как едно дете (добро и.красиво, жалко за самоубийството) да има такава.високофилософска или качествена поезия, каквато и.се преписва. Това са просто детски стихове, а останалото е преувеличаване от журналисти и.заинтересовани лица - манипулатори.
  • Има някои неща за Петя Дубарова, които се премълчават. И не става дума за стиховете и, а за преувеличаването на стойността им, както и за изграждането на някакъв мистично-героичен ореол около личността и. Няма нужда - тя е казала всичко, и е цяла в стиховете си. Понеже сме родени и израстнали в една махала с нея, мисля, че не е етично да “хвърлям светлина”, след като нея вече я няма тук. Поезията остава, а за момичето - жалко, че не успяха да и запазят живота.
  • Сега прочетох "Посвещение" . Много талантливо стихотворение - много силно. Но погледнато в контекста на сомоубийството Й, звучи почти зловещо.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...