20 мая 2023 г., 09:01

На Петя Дубарова

477 0 8

самата Петя 

е поезия - и то -

свишеподета

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... Имаха нужда от бунтари, които се оказаха неподготвени.
  • Бургас, а и България имат нужда от герои, и си ги създадоха. Това обаче не са истински, а измислени герои. Който е чел стиховете на Петя Дубарова, знае, че няма нищо героично в тях. Може би желание да си свободен, но не и герой. Къщата-музей, паметника в Морската и прочие и прочие са само отчитане на дейност и болни родителски амбиции. Няма нищо героично в това да се нагълташ със сънотворни хапчета и да умреш в съня си. Това е бягство и трагедия, не сила. Но никой няма нужда от истината, на хората им трябват нови идоли и светци за разпъване. И никой не чете поезията. “Бяла и добра. Понякога…” Мъчно ми е за Петя, както и за стария Бургас. Те умряха горе-долу по едно и също време.
  • Няма.как едно дете (добро и.красиво, жалко за самоубийството) да има такава.високофилософска или качествена поезия, каквато и.се преписва. Това са просто детски стихове, а останалото е преувеличаване от журналисти и.заинтересовани лица - манипулатори.
  • Има някои неща за Петя Дубарова, които се премълчават. И не става дума за стиховете и, а за преувеличаването на стойността им, както и за изграждането на някакъв мистично-героичен ореол около личността и. Няма нужда - тя е казала всичко, и е цяла в стиховете си. Понеже сме родени и израстнали в една махала с нея, мисля, че не е етично да “хвърлям светлина”, след като нея вече я няма тук. Поезията остава, а за момичето - жалко, че не успяха да и запазят живота.
  • Сега прочетох "Посвещение" . Много талантливо стихотворение - много силно. Но погледнато в контекста на сомоубийството Й, звучи почти зловещо.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...