На поетите с обич
Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!
Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля -
а може би за пролетта,
за това ли иска
листа ненаситен?
То ми навик стана
да късам листи бели,
да ги хвърлям по кьошета
застоели.
И ето пак започвам отначало,
листът - приятел мой,
отново чака
нова муза, рими нови
аз да сътворявам
и безкрай да си говорим
с него в мрака!
Душата си раздадох,
като търговец щедър.
А усмивката ми блесне
със позната ведрост.
Вече нямам теми
за какво да пиша
и стих ще сътворявам
за самото нищо!
Денят еднообразен
за мен така минава
брат ми - листа празен,
а чедо - химикала!
Мълчешком със тях споделям
всякакви тревоги
и на тях отделям
от моето време - много!
Те са нещо мое -
моя ценничка палитра!
Те за мен са всичко!
Не рисувам аз картини,
ала за това пък
сътворявам рими!
Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля -
а може би за пролетта,
за това ли иска
листа ненаситен?
То ми навик стана
да късам листи бели,
да ги хвърлям по кьошета
застоели.
И ето пак започвам отначало,
листът - приятел мой,
отново чака
нова муза, рими нови
аз да сътворявам
и безкрай да си говорим
с него в мрака!
Душата си раздадох,
като търговец щедър.
А усмивката ми блесне
със позната ведрост.
Вече нямам теми
за какво да пиша
и стих ще сътворявам
за самото нищо!
Денят еднообразен
за мен така минава
брат ми - листа празен,
а чедо - химикала!
Мълчешком със тях споделям
всякакви тревоги
и на тях отделям
от моето време - много!
Те са нещо мое -
моя ценничка палитра!
Те за мен са всичко!
Не рисувам аз картини,
ала за това пък
сътворявам рими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
