22 may 2007, 15:50

На поетите с обич

  Poesía
843 0 2
Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!

Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля -
а може би за пролетта,
за това ли иска
листа ненаситен?

То ми навик стана
да късам листи бели,
да ги хвърлям по кьошета
застоели.
И ето пак започвам отначало,
листът - приятел мой,
отново чака
нова муза, рими нови
аз да сътворявам
и безкрай да си говорим
с него в мрака!

Душата си раздадох,
като търговец щедър.
А усмивката ми блесне
със позната ведрост.
Вече нямам теми
за какво да пиша
и стих ще сътворявам
за самото нищо!

Денят еднообразен
за мен така минава
брат ми - листа празен,
а чедо - химикала!
Мълчешком със тях споделям
всякакви тревоги
и на тях отделям
от моето време - много!

Те са нещо мое -
моя ценничка палитра!
Те за мен са всичко!
Не рисувам аз картини,
ала за това пък
сътворявам рими!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...