22 may 2007, 15:50

На поетите с обич

  Poesía
846 0 2
Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!

Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля -
а може би за пролетта,
за това ли иска
листа ненаситен?

То ми навик стана
да късам листи бели,
да ги хвърлям по кьошета
застоели.
И ето пак започвам отначало,
листът - приятел мой,
отново чака
нова муза, рими нови
аз да сътворявам
и безкрай да си говорим
с него в мрака!

Душата си раздадох,
като търговец щедър.
А усмивката ми блесне
със позната ведрост.
Вече нямам теми
за какво да пиша
и стих ще сътворявам
за самото нищо!

Денят еднообразен
за мен така минава
брат ми - листа празен,
а чедо - химикала!
Мълчешком със тях споделям
всякакви тревоги
и на тях отделям
от моето време - много!

Те са нещо мое -
моя ценничка палитра!
Те за мен са всичко!
Не рисувам аз картини,
ала за това пък
сътворявам рими!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...