18.07.2007 г., 13:49

НА ПОЕТИТЕ В ОТКРОВЕНИЯ

1K 0 19
Аз не ви познавам, но какво пък,
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...

Аз не ви познавам като визия,
чувал съм за теб, за тоз и оня,
но усещам точната ви мисия
и се чувствам някъде зад корена...

Аз не ви познавам - вие също...
Колко пъти в мисли сме се срещали,
някога по братски се прегръщахме,
някога дори се мръщихме...

Но сега, когато вече длани стиснали,
грее във очите глад за срещане,
виждам, че родени сте за писане
и за вас и стиховете ви ще паля свещи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих, Вальо!
    Благодаря ти!
    Радвам се, че те познавам!
    И аз ще запаля свещица за всички, скъпи Откровенци!
  • Хубав поздрав за всички творци тук Ясно е, че всичи тук сме на един акъл, щом сме в този сайт. Браво Вальо!
  • Силна прегръдка от мен!
  • Пиши, приятелю, пиши
    радост си за много очи,
    не те познавам както каза,
    но сърдечно стискам ти ръка,
    и всяка следваща фраза
    е признание за талантливата ти душа.
  • нека всеки ,който ходи на църква да пали свещ за "откровения".Велик поздрав за стиха Вале!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...