НА ПОЕТИТЕ В ОТКРОВЕНИЯ
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...
Аз не ви познавам като визия,
чувал съм за теб, за тоз и оня,
но усещам точната ви мисия
и се чувствам някъде зад корена...
Аз не ви познавам - вие също...
Колко пъти в мисли сме се срещали,
някога по братски се прегръщахме,
някога дори се мръщихме...
Но сега, когато вече длани стиснали,
грее във очите глад за срещане,
виждам, че родени сте за писане
и за вас и стиховете ви ще паля свещи...
© Валентин Йорданов All rights reserved.