Jul 18, 2007, 1:49 PM

НА ПОЕТИТЕ В ОТКРОВЕНИЯ

  Poetry
1K 0 19
Аз не ви познавам, но какво пък,
стиховете ви под кожата ми парят.
Вечер ме събуждат като тропот,
сутрин ме приспиват до измаряне...

Аз не ви познавам като визия,
чувал съм за теб, за тоз и оня,
но усещам точната ви мисия
и се чувствам някъде зад корена...

Аз не ви познавам - вие също...
Колко пъти в мисли сме се срещали,
някога по братски се прегръщахме,
някога дори се мръщихме...

Но сега, когато вече длани стиснали,
грее във очите глад за срещане,
виждам, че родени сте за писане
и за вас и стиховете ви ще паля свещи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих, Вальо!
    Благодаря ти!
    Радвам се, че те познавам!
    И аз ще запаля свещица за всички, скъпи Откровенци!
  • Хубав поздрав за всички творци тук Ясно е, че всичи тук сме на един акъл, щом сме в този сайт. Браво Вальо!
  • Силна прегръдка от мен!
  • Пиши, приятелю, пиши
    радост си за много очи,
    не те познавам както каза,
    но сърдечно стискам ти ръка,
    и всяка следваща фраза
    е признание за талантливата ти душа.
  • нека всеки ,който ходи на църква да пали свещ за "откровения".Велик поздрав за стиха Вале!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...