На прага
Въздишка тежка вкопчила ръце у мен
изтръгна се и бавно падна към безкрая,
изгубва се, отеква тътена от нея в мрак
тъма криле огромни разпростира.
Невиждам нищо, обръщам се назад да я открия,
встрани поглеждам бързо зa да ведя диря
завъртам се, приклякам с поглед бесен да я зърна -
къде избяга, накъде пое без мене, мила.
Така останах сам в пустиня непрогледна,
заровил си нозете в някакви дела отровни
и газя, мачкам с ходилата като стъпя
спомена за дните свидни пропилени.
Застинал тихичко на прага босоног,
потънал в мисли кръвожадни,
стоя и взирам се през порта тясна -
какво ме чака... искам да отгатна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Атанасов Всички права запазени
