12.02.2022 г., 19:26 ч.

На прага 

  Поезия
295 1 5

Капки по прозореца се гонят

И чукат по прозореца като с дъждовни пръсти.

Навън вали

И вятърът си вие където и да ходи - зимата е вече тук и идва ми на гости.

 

Паля си цигара, сипвам си кафе

А тя стои на прага ми и вие.

Самотна и студена, също като мен.

Забравил бях, че зимата е като куче, което винаги се връща.

 

И сякаш си говорим.

Само ние двамата, а светът не съществува.

Защото зимата е винаги добра

В усещането за самотност.

 

Напомня ми, че сякаш съм във храм.

Молитвата ми е дъжда.

Вали и тъмно е навън.

Усещам зимата.

Стои на прага като мокро куче, изгонено от Рая.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??