На прага ми се спри, любов...
***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?!
В сърцето ми вълшебен прашец разпръсни…
А то сиконий ли е или цвете…?
Не знам..! Но си му нужна…
Всяка тичинка жадно те изпива…
От малко зрънце вливаш сила…
Прескочи гнева, разтвори тъгата -
тайнство, което само душата разбира.
Сладък плод… И си тук…И те има…
Г. М.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герана Юнакова Всички права запазени
