3.05.2015 г., 16:01 ч.

На прага на душата ти… 

  Поезия
670 0 9

На прага на душата ти приседнала,

да пооткрехнеш тайно се надявам

и да си гребна шепа от имането,

а с него за ума ти да наддавам.

 

Пулса да усетя на Вселена чудна,

на Поезия извор животворен,

но със същност съкровена – мисъл будна,

градяща обелиск неръкотворен.

 

На прага на душата ти притихнала,

така горещо, като в храм се моля…

Любов ли е това – живец в очите ми,

чрез който гравитацията боря?

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??