May 3, 2015, 4:01 PM

На прага на душата ти… 

  Poetry
673 0 9

На прага на душата ти приседнала,

да пооткрехнеш тайно се надявам

и да си гребна шепа от имането,

а с него за ума ти да наддавам.

 

Пулса да усетя на Вселена чудна,

на Поезия извор животворен,

но със същност съкровена – мисъл будна,

градяща обелиск неръкотворен.

 

На прага на душата ти притихнала,

така горещо, като в храм се моля…

Любов ли е това – живец в очите ми,

чрез който гравитацията боря?

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??