17.05.2014 г., 22:06

На прага на живота

881 0 1

Посветено на Випуск 2014, 1 АЕГ

и по-специално 12.е

 

Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто,
нищо лошо не ще ни сполети.

 

Приятелят приятеля прегръща
и всеки всекиму тихичко шепти…
В този миг аз вечно ще се връщам,
в този миг сме двама – аз и ти,

 

готови вече да прекрачим прага,
крилете си свободно да разперим.
В живота, дето там навън ни чака,
приятелю, с тебе пак ще се намерим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...