На прага на света
637
0
0
Седя си аз на прага на зеленото,
усмихнато ви махам със ръка.
А вие се страхувате от времето,
от бури, старост, самота.
Седя си и на люлка се люлея,
на самия ръб на пропастта.
А вие се страхувате от нея,
от летене и от красота.
Седя си аз на крачка от небето
като птица малка във нощта.
Ще пея за полето и морето,
за вас и ваш′та самота.
И може би тогава ще ви излекувам
от мъките ви, страховете от света.
И може би най-сетне ще ликувам,
че съм на прага на света, но не сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мия Марс Всички права запазени
