Dess-troyer
77 резултата
София ми е малка
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а ...
  610 
вървя по аксаков
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро ...
  343 
Осемдесет и една щяха да са ти много.
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието? ...
  543 
Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка ...
  421 
Seen.
Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
Ежедневието ни претъпкано с работа, ...
  843 
Светът след два грама се превръща в петно. Ужасна цапаница от полифония и цветен дисплей. Вагнер в левчето пред блока и Азис в пекарната. Чувствам се повече като герой от криминале от всякога, искам си шейка за пет долара и мъжа на мотор, който се бие за пари, а в свободното си време ме обича с всяк ...
  1018 
Знаеш ли кое е тъжно и наистина жалко? Когато искаш някого, но не му го кажеш. И после се окаже, че и той те е искал. В крайна сметка обаче никой никого не е поискал и сте се разминали уж случайно, ала съвсем нарочно и извън реда на нещата. Ако ти бях казала, че те искам щеше да е друго. И ти ако ми ...
  398 
Не искам никога да умирам
да се правя на силна
да преигравам
да си купувам мистерия от втората употреба
за жълти стотинки ...
  296 
Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...
  412 
разхождам се по квадратчетата на тринайсетия месец
където ми отваряш вратата
и оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти топля сърцето с длани
и ти обещавам всичкото обичане на света ...
  318 
В душата ми е синьо. От онова, морското. Започва прозрачно, минава през някакво заблудено зелено, а накрая те залъгва, че е черно. Ала е просто много тъмно синьо. Не си връзвам душата вече. Не й слагам намордник. Няма ограда, телена мрежа, жив плет. Преди я водех на каишка, командвах я, обучавах я и ...
  467 
"Знам коя си", така ми казваш, ама всъщност имаш само бегла представа за образа ми. Аз съм само контур в съзнанието ти. Това, което искаш да бъда и се надяваш в някакъв момент да стана. Но аз не съм това, далеч съм от представата ти. Даже е малко извратено да си ме представяш такава - друга и непозн ...
  432 
Премълчавам каквото мога. По-лесно е и не трябва да давам обяснения защо съм будва в пет сутринта и дали съм болна, след като не искам да стана от леглото. Мога да си премълча за това, че не съм излизала от седмица и да обвиня времето и налудничевите му настроения. Тренирам си усмивката в огледалото ...
  440 
онези момичета -
блъскат се в хора, за да докажат от какво са създадени,
косите им закриват синините по вратовете им,
колко удобно, колко просто.
болките са за слабите хора, ...
  572 
Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за ...
  445 
10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...
  492 
Баничка с айран точно в 5:40 от кварталната пекарна. Кучешка разходка в 7. Онзи комунистически магазин преди парка с туршията и Тодор Живков. Лъскаво казино на два метра от него. Бездомните котки се умилкват около краката ми. Бездомните деца също. На Коперник съм винаги опръскана с кална, мръсна вод ...
  466 
Хич даже не трепвам при мисълта за теб. Ти си като крадеца от понеделник сутрин. Влезе така тихо, през пукнатината на душата ми. Разходи мръсните ти, кални обувки по излъскания под на съзнанието ми. Претършува всички ъгли. Докосна и оголи всеки нерв на унесеното ми, мъгляво тяло. Вдишах те и те задъ ...
  377 
каза да те чакам в края на дъгата
от тогава се въртя
не спирам
пътувам
очите ми претърсват всяко ъгълче ...
  356 
Има моменти, в които искам да избягам. Знам, че сърцето ми мечтае за безкрайни хоризонти, за звездно небе някъде другаде, за безцелни пътувания и преоткриване на всичко. Има моменти, в които просто искам да бъда вкъщи. Да затворя вратата след себе си, да се облегна на нея и да знам, че е това. Безоп ...
  772 
не ме е страх от теб
не ме плашиш с тъмните си улици
научила съм всяка дупка
всеки електричен стълб
знам как да избегна светофарите ...
  391 
размътих небето и отпих от облаците му
бяха пенливи и имаха вкус на домашна лимонада
видях бобено стъбло да се извисява на няколко метра от мен
но никакъв джак, каква изненада
сигурно прави кариера някъде в холивуд ...
  361 
няма да боли... много. виждаш ли, няма точно упойка за това. нито лекар специалист. няма и кой да ти държи ръката. болничните стаи са заети. такситата не идват до тук. след това си сама. други варианти ли? няма. това е. слушай, отварянето на гръдния кош е лесно. това почти всички го могат. ще се изу ...
  473 
навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака ...
  504 
софия е полароидна снимка
щракната набързо
и забравена в нечии вътрешен джоб
леко омачкана
с дата и година на гърба ...
  583 
поисках всичко от теб
ти нищо не ми даде
излязох боса в снега
и пневмонията ме хвана
цял живот наивно мислех ...
  431 
от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам ...
  404 
направих си връвчица от спомени
те всичките бяха със тебе
от онзи път в калното време
до срещата ни с колелата
от загубата ми това лято ...
  405 
през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...
  475 
Джими е убиец
дъвче дъвка
носи косата си пусната (въпреки вятъра)
върти я на пръста си
сяда от външната страна в автобуса ...
  359 
караме коли втора употреба
спим
храним се
умираме
на вратовете ни има ...
  382 
кога свършва любовта?
поглед на криво
лоша дума
когато се чувстваш не на място
излишен там, където винаги си пасвал ...
  504 
тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...
  431 
обичам те
трепери
мокро
пред входа
мрънка ...
  478 
в кварталното магазинче
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...
  464 
някои безкрайности са по-големи от други
в някои се обичаме по-дълго
понякога сме късметлии
срещаме се и знаем
дори да е за миг ...
  471 
целият град знае
че сутрин носиш цветя
и ги оставяш на входната
врата с ненадписана
бележка ...
  411 
Нещата, които ме погубваха, спряха да ме погубват. Разбираш ли, и те се нуждаят от движеща сила. Нещо, което ти пàри, от което те боли и посиняваш целият. Белези от пръсти по сърцето. Достатъчен е един поглед, една дума, едни пръсти, за да лумнеш като кибритена клечка. После, колкото и да звъниш на ...
  414 
днес реших
да съм бясна
на живота
да ми е писнало
от всичко ...
  378 
"как си" е най-отровната
част от разговора
толкова измамна
размита реалност
усмихвам се ...
  372 
Предложения
: ??:??