23.11.2014 г., 11:36

На пресечката

546 0 0

На пресечката

 

Зората ме целуна със сияйни устни,

слънцето изпрати ми лъчи,

няма да се скитам днес напусто

под избледняващи звезди.

 

Ще търся вятъра – да си играем,

ще прегръщам птиците на двора

и един такъв – съвсем нехаен,

ще поздравявам всички хора.

 

Ще разбереш, че те обичам –

Живот нещастен и красив,

там нейде щастието ни пресича

всред трафика ни полудив.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...