23.11.2014 г., 11:36

На пресечката

544 0 0

На пресечката

 

Зората ме целуна със сияйни устни,

слънцето изпрати ми лъчи,

няма да се скитам днес напусто

под избледняващи звезди.

 

Ще търся вятъра – да си играем,

ще прегръщам птиците на двора

и един такъв – съвсем нехаен,

ще поздравявам всички хора.

 

Ще разбереш, че те обичам –

Живот нещастен и красив,

там нейде щастието ни пресича

всред трафика ни полудив.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...