12.03.2007 г., 8:13

На раздяла

1.2K 0 5
На раздяла
(Надежда Рашева)

Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...

Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...

Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи.
От думи няма смисъл-те не ще ме върнат,
не ще заличат изплаканите ми сълзи...

А ти стоиш все там и чакаш-
сякаш се надяваш да се върна,може би.
Но не чакай дълго и недей да се надяваш,
не ще откликна аз на призива “Прости”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Людмила.Ценя мнението ти
  • Справила си се много добре!!!
    Поздравявам те, Надежда
  • Ами да....аз нямам нищо против критиката и я приемам с отворени обятия,стига да ми помогне да се развивам.....И да,имам творчески потенциал,за да я понеса А що се отнася до стиха....ами той ми е първия и не съм очаквала да е кой знае какво,но благодаря все пак,че сте ми отделили от времето си,за да го прочетете
  • Текстът ти показва много неща. Първо, това е вече изграденото ти умение да пишеш, което е радващо. В тази връзка, ще допълня, че този текст си прилича с много други такива текстове, които се ограничават до личното преживяване, а това поставя под съмнение неговата стойност като литературна творба.Второ, необходимо е в съдържателно отношение сюжетната линия да се разширява и по отношение на двамата герои и по отношение на обстоятелствата на тази, разрушила се връзка.И трето,всичко това ти го казвам, защото долавям, че имаш творчески потенциал да "понесеш" тази критика.
  • Тъжен е стиха ти!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....