12.03.2007 г., 8:13

На раздяла

1.2K 0 5
На раздяла
(Надежда Рашева)

Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...

Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...

Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи.
От думи няма смисъл-те не ще ме върнат,
не ще заличат изплаканите ми сълзи...

А ти стоиш все там и чакаш-
сякаш се надяваш да се върна,може би.
Но не чакай дълго и недей да се надяваш,
не ще откликна аз на призива “Прости”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Людмила.Ценя мнението ти
  • Справила си се много добре!!!
    Поздравявам те, Надежда
  • Ами да....аз нямам нищо против критиката и я приемам с отворени обятия,стига да ми помогне да се развивам.....И да,имам творчески потенциал,за да я понеса А що се отнася до стиха....ами той ми е първия и не съм очаквала да е кой знае какво,но благодаря все пак,че сте ми отделили от времето си,за да го прочетете
  • Текстът ти показва много неща. Първо, това е вече изграденото ти умение да пишеш, което е радващо. В тази връзка, ще допълня, че този текст си прилича с много други такива текстове, които се ограничават до личното преживяване, а това поставя под съмнение неговата стойност като литературна творба.Второ, необходимо е в съдържателно отношение сюжетната линия да се разширява и по отношение на двамата герои и по отношение на обстоятелствата на тази, разрушила се връзка.И трето,всичко това ти го казвам, защото долавям, че имаш творчески потенциал да "понесеш" тази критика.
  • Тъжен е стиха ти!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...