Mar 12, 2007, 8:13 AM

На раздяла 

  Poetry
877 0 5
На раздяла
(Надежда Рашева)

Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...

Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...

Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи.
От думи няма смисъл-те не ще ме върнат,
не ще заличат изплаканите ми сълзи...

А ти стоиш все там и чакаш-
сякаш се надяваш да се върна,може би.
Но не чакай дълго и недей да се надяваш,
не ще откликна аз на призива “Прости”...

© Надежда Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти,Людмила.Ценя мнението ти
  • Справила си се много добре!!!
    Поздравявам те, Надежда
  • Ами да....аз нямам нищо против критиката и я приемам с отворени обятия,стига да ми помогне да се развивам.....И да,имам творчески потенциал,за да я понеса А що се отнася до стиха....ами той ми е първия и не съм очаквала да е кой знае какво,но благодаря все пак,че сте ми отделили от времето си,за да го прочетете
  • Текстът ти показва много неща. Първо, това е вече изграденото ти умение да пишеш, което е радващо. В тази връзка, ще допълня, че този текст си прилича с много други такива текстове, които се ограничават до личното преживяване, а това поставя под съмнение неговата стойност като литературна творба.Второ, необходимо е в съдържателно отношение сюжетната линия да се разширява и по отношение на двамата герои и по отношение на обстоятелствата на тази, разрушила се връзка.И трето,всичко това ти го казвам, защото долавям, че имаш творчески потенциал да "понесеш" тази критика.
  • Тъжен е стиха ти!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??