На раздяла
(Надежда Рашева)
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...
Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...
Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up