Mar 12, 2007, 8:13 AM

На раздяла

  Poetry
1.2K 0 5
На раздяла
(Надежда Рашева)

Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни,
всеки взрян в себе си...

Дъждът вали и спомените заличава,
но не и пропастта,която ни дели.
Само тъга по миналото ни остава
и безброй несбъднати мечти...

Аз тръгвам,без да се обърна,
без да видя тъжните очи.
От думи няма смисъл-те не ще ме върнат,
не ще заличат изплаканите ми сълзи...

А ти стоиш все там и чакаш-
сякаш се надяваш да се върна,може би.
Но не чакай дълго и недей да се надяваш,
не ще откликна аз на призива “Прости”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Людмила.Ценя мнението ти
  • Справила си се много добре!!!
    Поздравявам те, Надежда
  • Ами да....аз нямам нищо против критиката и я приемам с отворени обятия,стига да ми помогне да се развивам.....И да,имам творчески потенциал,за да я понеса А що се отнася до стиха....ами той ми е първия и не съм очаквала да е кой знае какво,но благодаря все пак,че сте ми отделили от времето си,за да го прочетете
  • Текстът ти показва много неща. Първо, това е вече изграденото ти умение да пишеш, което е радващо. В тази връзка, ще допълня, че този текст си прилича с много други такива текстове, които се ограничават до личното преживяване, а това поставя под съмнение неговата стойност като литературна творба.Второ, необходимо е в съдържателно отношение сюжетната линия да се разширява и по отношение на двамата герои и по отношение на обстоятелствата на тази, разрушила се връзка.И трето,всичко това ти го казвам, защото долавям, че имаш творчески потенциал да "понесеш" тази критика.
  • Тъжен е стиха ти!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...