По устните играе усмивка,
косите си за тебе разпуснах
и миг преди да те видя,
сълза по лицето изпуснах.
В очите ти хладна нежност,
въздух, треперещ от страх
да те погледна - не можах.
На раздяла нека ти кажа,
колко пожара разпалих,
много ли, малко ли дадох,
с ръце си само тебе галих,
за тебе промених си сърцето,
сложих гордостта в нозете ти,
с тебе мечтах до зори,
с тебе поплаках дори,
с тебе всички страхове заличих
и пак с теб всичко простих.
На раздяла какво да ти кажа!?
Със спомени не се наказвай!
Напред върви, не се отказвай!
© Радка Иванова Всички права запазени
С обич.