5 sept 2007, 9:43

На раздяла

  Poesía
768 0 4

По устните играе усмивка,
косите си за тебе разпуснах
и миг преди да те видя,
сълза по лицето изпуснах.
В очите ти хладна нежност,
въздух, треперещ от страх  
да те погледна - не можах.
На раздяла нека ти кажа,
колко пожара разпалих,
много ли, малко ли дадох,
с ръце си  само тебе галих,
за тебе промених си сърцето,
сложих гордостта в нозете ти,
с тебе мечтах до зори,
с тебе поплаках дори,
с тебе всички страхове заличих
и пак с теб всичко простих.
На раздяла какво да ти кажа!?
Със спомени не се наказвай!
Напред върви, не се отказвай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...