На раздяла...
На раздяла...
Сега разбирам, че те обичам много,
досега не бях го проумяла,
сега разбирам, че без теб не мога,
разбирам го на нашата раздяла...
Сега разбирам, че така да прегръщам
и целувам мога само теб,
сега разбира чак когато тръгвам,
че всичко свято си за мен...
Сега за теб съм най-красива,
а да го чуя толкова съм мечтала...
Сега с обич устните се сливат,
чак сега когато е раздяла.
Чака сега очите ни се гледат,
с любов и с неизказани мечти,
за първи път словата ни не се стрелят,
когато е време да се разделим...
Сега гласът ти нежен е и сладък,
сега, но думите горчат,
нали на раздяла се всичко прощава,
но нея сърцата как да простят?!
За първи път не искам да ми пуснеш ръката,
за първи път за тебе бих умряла,
чак сега любовта ни е от всичко по-свята,
чак сега, когато е раздяла...
02.07.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
