На раздяла

25.03.2010 г., 20:18 ч.

Поезия

5.0 / 3

1092 0 2

Две очи, в които да потъна,
две ръце, обгръщащи ме цяла,
вятърът, косите рошещ,
тихото: „Обичам...” на раздяла.
И устни, които обещават:
„Ще се видим скоро, пак ще се засмеем.
Ще крещим, ще шепнем от наслада,
ще вървя тъй близо аз до тебе.”
Но не се споглеждаме, изричайки лъжите.
Късно е за истината, мислим заблудени,
тържествуват за последен път очите,
търсещи в движенията късче нежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сватбени послания
Бреза, в която ще се преродиш

Косите ти ухаеха на сняг сред смугла ноемврийска вечер, на бухващия търпеливо хляб, на житено мълчан...
Към рая

Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
Червени сълзи

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Още произведения »