На раздяла
Две очи, в които да потъна,
две ръце, обгръщащи ме цяла,
вятърът, косите рошещ,
тихото: „Обичам...” на раздяла.
И устни, които обещават:
„Ще се видим скоро, пак ще се засмеем.
Ще крещим, ще шепнем от наслада,
ще вървя тъй близо аз до тебе.”
Но не се споглеждаме, изричайки лъжите.
Късно е за истината, мислим заблудени,
тържествуват за последен път очите,
търсещи в движенията късче нежност.
И дано намерят го, дано го съхранят
в паметта си, вечната и зряла,
ден по ден душите ни да се зоват...
Да не бъде вечна нашата раздяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последната Всички права запазени
