На раздяла
Парче от сърцето си тръгна,
когато загубих те, татко.
Съдбата дъха ми изтръгна,
небето ме галеше сладко.
Опитваше болка да счупи
и в спомени да ме загърне.
Скръбта ми с кураж да откупи
и вяра в живота да върне.
Погълна звездите дълбоко
и спусна мъгла над земята,
разгърна простора широко,
отприщи рева на реката.
Съдбата научи ме, татко,
в простора гласа ти да чувам,
за твойто послание кратко
сред трудностите да жадувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
