На разстояние
Ще се взираш в прозореца.
Ще търсиш моя силует.
Ще влизаш с поглед в стаята.
Но ще си оставаш вън - от моя дом далеч.
Ще търсиш.
И ще викаш.
И ще плачеш.
Но аз дори няма да знам.
Защото кой си ти?
Не те помня.
Бил ли си някога там -
в храма на мойта душа?
Май взех да се сещам - а, да!
Беше вчера,
или бъркам -
преди две-три лета,
опита да нахълташ,
да счупиш моите крила,
да сложиш в устата ми думи,
на очите - очила.
Хей, човеко, ти просто загуби
преди да започне тази игра.
Не гледай в прозореца - той е картина за теб!
Не влизай в дома ми - за теб той е кула от лед!
Върви си по пътя и забрави,
че си опитал да погледнеш в тъмните ми очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
