22.10.2009 г., 11:35 ч.

На разстояние 

  Поезия
682 0 6

Ще се взираш в прозореца.

Ще търсиш моя силует.

Ще влизаш с поглед в стаята.

Но ще си оставаш вън - от моя дом далеч.

 

Ще търсиш.

И ще викаш.

И ще плачеш.

 

Но аз дори няма да знам.

Защото кой си ти?

Не те помня.

Бил ли си някога там -

в храма на мойта душа?

 

Май взех да се сещам - а, да!

Беше вчера,

или бъркам -

преди две-три лета,

опита да нахълташ,

да счупиш моите крила,

да сложиш в устата ми думи,

на очите - очила.

 

Хей, човеко, ти просто загуби

преди да започне тази игра.

 

Не гледай в прозореца - той е картина за теб!

Не влизай в дома ми - за теб той е кула от лед!

Върви си по пътя и забрави,

че си опитал да погледнеш в тъмните ми очи!

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??