4.02.2010 г., 11:58

На Ромео и Жулиета

845 0 0


Чаках до дома ти да те видя на балкона,
но не те съзрях.

Чаках в съня ти да те срещна,
но не можах.

Чаках до света ти, за да вляза,
но не успях.

Така с чакане до днеска оцелях.
Сега не чакам. Защото мисля,
че разбрах – животът не е само чакане!

А последователност от стъпки
по пътя ни напред към нас и светлината,
за които трябва да сме готови и да вървим …

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...