Пристъпих към тебе бавно,
надникнах в очите сини,
сняг завалял е навярно
и няма да ни отмине.
И няма никога вече
да ме гледаш изпод вежди,
защото ще чакаш още
моите тъжни песни.
Ще пея за теб до късно,
ще пея, а ти ще слушаш
и няма да се повтарям,
и няма да ми се случиш.
Защото дойдох аз късно
във твоя живот логичен,
а аз като вярно куче
още след тебе тичам.
Оксиморон навярно
е влязъл във съня ми,
но аз съм ти още вярна,
макар и да не съм твоя!
© Жулиета Великова Всички права запазени