На С.
Пристъпих към тебе бавно,
надникнах в очите сини,
сняг завалял е навярно
и няма да ни отмине.
И няма никога вече
да ме гледаш изпод вежди,
защото ще чакаш още
моите тъжни песни.
Ще пея за теб до късно,
ще пея, а ти ще слушаш
и няма да се повтарям,
и няма да ми се случиш.
Защото дойдох аз късно
във твоя живот логичен,
а аз като вярно куче
още след тебе тичам.
Оксиморон навярно
е влязъл във съня ми,
но аз съм ти още вярна,
макар и да не съм твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
никой не ми помага ....а и не искам да ми помага -наистина ми излизат от сърцето стиховете...и не се мисля за велика поетеса, но....както и да е ...който ме харесва, той да ме чете! Вили, да , наистина се нарушава ритъма, но вече бях пуснала стиха и ...мисля да го редактирам още веднъж...пропуснах от бързане да го пусна.
