25.06.2008 г., 0:47

На самотните

891 0 4
Защо да чакаш своята любов,
щом тя ще дойде някой ден?
Просто вярвай и бъди готов
за перфектния за теб роден.

Изживявай всеки миг красив,
без да мислиш за тъгата.
Усмихвай се, бъди щастлив,
остави във миналото самотата.

И когато слънцето за теб изгрее,
раздай се на любимия до край!
Нека и душата ти запее,
нека заедно потънете в омай!

Сърцето свое ти му подари,
с нежност той ще го обгърне.
Любовта ви сладка ще се извиси,
когато силно те прегърне.

Помни, не са илюзии това!
Вярвай във успеха неизменно!
Дори да срещаш трудности сега,
след време всичко ще е съвършено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последните два реда - концентрираната житейска мъдрост!...
  • Страхотно стихотворение, предизвикващо усмивки!Харесах
  • Много оптимистично и добре написано.Продължавай все така!Поздрав!
  • какъв неподправен оптимизъм,който толкова често ми липсва...липсва ми този някой,който ще ми каже,че всичко ще бъде наред...пиши,защото понякога си единствената,която ми го напомня!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...