На сбогуване
живеех във болка, живеех във мрак.
Сега ти си тръгваш и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
И вечно прощаваща,
пак ти прощавам...
Желая да срещнеш от мен по-добра.
За всичките рани с любов отмъщавам,
приятелски пак ти подавам ръка.
Тъй трудно е сбогом сега да си взема,
във мислите пак ще съм с теб всеки ден,
щом пътя си тъжен отново поема,
... но нещо завинаги скъса се в мен.
Преглътнала всичките твои обиди,
живеех в болка, живеех в мрак...
Сега ти си тръгваш и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени