На сбогуване... (трудна бях за... обичане)
Тръгвам... и погребвам всички чувства,
които не успях навреме да ти дам.
След мен дори следа не остава -
дали напред ще продължа?...
Не знам!
Мълчим! Тишината ни пронизва...
Трудно е изведнъж да кажем: "Край!".
Наистина тръгвам. Времето ме притиска.
Какво изпитвам ли?...
Единствено страх!
Няма да плача! Ще бъда силна!
Нали сама трябва да посрещна следващия ден?!
Не говоря, а само се усмихвам,
защото още помня...
Твоя силует...
На раздяла единствено ръка протягам,
но не за помощ, а за "Довиждане!".
От самотата няма как да избягам -
признавам си, че бях трудна...
За обичане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алехандра Всички права запазени
