Тръгвам... и погребвам всички чувства,

които не успях навреме да ти дам.

След мен дори следа не остава -

дали напред ще продължа?...

                                                   Не знам!

Мълчим! Тишината ни пронизва...

Трудно е изведнъж да кажем: "Край!".

Наистина тръгвам. Времето ме притиска.

Какво изпитвам ли?...

                                                   Единствено страх!

Няма да плача! Ще бъда силна!

Нали сама трябва да посрещна следващия ден?!

Не говоря, а само се усмихвам,

защото още помня...

                                                   Твоя силует...

На раздяла единствено ръка протягам,

но не за помощ, а за "Довиждане!".

От самотата няма как да избягам -

признавам си, че бях трудна...

                                                     За обичане...