alehandra (Алехандра)
28

6 июн. 2009 г., 16:09

На сбогуване... (трудна бях за... обичане)

Поэзия

933 0 2

Тръгвам... и погребвам всички чувства,

които не успях навреме да ти дам.

След мен дори следа не остава -

дали напред ще продължа?...

Не знам!

Мълчим! Тишината ни пронизва...

Трудно е изведнъж да кажем: "Край!".

Наистина тръгвам. Времето ме притиска.

Какво изпитвам ли?...

Единствено страх!

Няма да плача! Ще бъда силна!

Нали сама трябва да посрещна следващия ден?!

Не говоря, а само се усмихвам,

защото още помня...

Твоя силует...

На раздяла единствено ръка протягам,

но не за помощ, а за "Довиждане!".

От самотата няма как да избягам -

признавам си, че бях трудна...

За обичане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬